Джеймс Мей: за поддръжката на колата

Джеймс Мей: за поддръжката на колата „Високоценените умения от едно време днес са чудатости, които погребваме на бунището на историята“

Онзи ден пътувах във вътрешността на страната и минах през селце със сламени покриви. Беше забавно. Нямам представа как точно се прави сламен покрив, но съм чувал, че е самоделна конструкция, непромокаема при това, направена само от бали суха слама. Вероятно преди векове е имало стотици майстори, ако не и хиляди, които знаели как да правят сламени покриви. Оттам идва името Тачър (б.пр. от английски thatcher – майстор на сламени покриви). Днес са останали малцина.

Помислете си. Дори през 2011 все още има шепа сгради със сламени покриви и това, вероятно, е нещо положително. Моята къща обаче има обикновени керемиди на покрива. Ако трябва да съм честен, не държа да спя до огъня, дори и по рецептата на основателя на скаутското движение Бейдън-Пауъл.

 

От друга страна, колкото по-дълго оцелеят селцата със сламени покриви, толкова по-дълго ще има хора, които да ги поправят. Уменията им ще стават все по-редки, но няма как да изчезнат. Много хора се вълнуват от подобни неща.  Още на следващия ден чух по радиото маниаци на тема камбани да се оплакват, че изкуството да се бият камбани може скоро да изчезне, защото младите не се интересували от него. Съмнявам се, че ще изчезне. Винаги ще има група любители на Средновековието, които поемат риска да се обесят в неделя сутринта. Докато ги има тях, камбаните ще се клатят. Но нека изясним, че няма млад човек, който да проявява интерес към биенето на камбани. Несъмнено след още петдесет години този занаят ще изчезне. Това е ужасно, нали? Ами не. Ще изчезне само ако на никого не му пука, а ако на никого не му пука, какъв е проблемът, че изчезва…

 

Допускам, че днес никой не знае как да примамва мечка или да обезглави някого с брадва. Вероятно някой е оплаквал залеза на тези традиционни умения във вечерните новини през ХVІІІ век, но едва ли днес на някого му пука.

Когато бях дете, можех да боравя с училищния дупликатор, или „Машината Дито”. Ако не сте чували за тях, това е примитивна форма на копирна машина, която възпроизвежда основния документ от барабан. Тя използваше специални мастила, разтворими в метилов спирт. Хващам се на бас, че никой от поколенията под моето не може да работи с нея. Но какво от това – бяха боклуци, а освен това метанолът направи всички деца леко странни. Затова смятам, че няма значение, че древното умение да използваш Дито е умряло, защото днес разполагаме с Hewlett-Packard C4200-series, който съчетава дигитален скенер и копир. Обзалагам се, че никой през 1973 не е имал подобно нещо.

 

Други занаяти, които напълно загинаха, са лечението на лудост с пиявици, разчитането на цветните кодове на транзисторите, свиренето на латерна, настройката на кристалния детектор на радиоприемник, прокопаването на канали и извайването на гаргойли от мрамор за готическите катедрали. Те бяха забравени просто защото нямаме нужда от тях. И какво от това. И преди съм казвал – в днешно време никой не поправя колата си сам. Преди 50 години всяко уважаващо себе си хлапе знаеше какво да прави с прекъсвач-разпределителя на запалването на Austin A35 и да регулира клапаните, да поправи карбуратора, бла-бла-бла…

 

Доскучава ми от старите особняци, които казват: „По мое време, когато се счупи колата, всеки знаеше как да си я поправи”. Но забравят, че по тяхно време колата се повреждаше на всеки 15 минути. Всъщност е прекрасно, че не можем да поправяме колите си сами. Това показва колко по-добри са станали те. Хората не губеха цялото си време под капака, за да се самоусъвършенстват. Правеха го, защото колите им бяха боклуци. Сега са по-добри и можем да гледаме отвъд дистрибуторната капачка. Вижте, обичам да се цапотя с разни стари джунджурии и да се мъча да ги поправя. Намирам го за очарователно, смятам, че облагородява душата. Но аз съм смахнат. По света има и други смахнати, готови да пазят някакви стари неща, но останалите от вас не трябва да се притесняват. Това, което някога беше хомот за човешката душа, днес е просто хоби за тези, на които им се занимава.

 

Много от старите умения на автомобилния собственик изчезнаха, откакто карам кола. Но се появиха нови, при това по-важни, които да ги заместят – например как да настроиш седалката на хечбека или как да регулираш бумтящата аудиосистема. И дори ще ви кажа кое е по-изумително от правенето на сламени покриви. Миналата седмица срещнах човек, който може да се оправи с навигацията на Maserati.

 

Джеймс Мей

Top Gear

Съветите на доктор Друмник

Съветите на доктор Друмник

Съветите на доктор Друмник

Съветите на доктор Друмник

Съветите на доктор Друмник

Съветите на доктор Друмник

Съветите на доктор Друмник

Съветите на доктор Друмник

Съветите на доктор Друмник

Съветите на доктор Друмник

Съветите на доктор Друмник

Съветите на доктор Друмник