Към края на миналата година от Top Gear ме помолиха да разгледам всички коли, представени през 2010 г., и да избера най-добрата. Това е все едно да те накарат да се завреш в тоалетната чиния и да избереш най-хубавото лайно. Всички коли от 2010 г. са кафяви и противни. Или са френски.

Бях се примирил, че през 2011 г. ще се появяват още подобни гнусотии, тъй като колите, които в момента се пръкват от автомобилната утроба, трябва да са били заченати по времето, когато Lehman Brothers банкрутира и Исландия се срина. Следователно – представях си безкрайна върволица от модели на Hyundai и Kia и тук-там за разнообразие по някой джип или подводно Mini. Но един ден, докато си вършех някакви мои работи, видях снимка на новата Lancia Stratos. От гледката космите по тила ми настръхнаха, а челюстта ми се скова.

Старият модел на Stratos е една от любимите ми коли. В нея се влизаше трудно, трудно можеше да видиш какво има пред теб и трудно се шофираше. А заради любопитната позиция на шофиране, човек добиваше чувството, че се движи настрани още преди да завърти ключа.

А след като завъртиш ключа и намериш педала на газта, който се намираше някъде зад сенника за пътническата седалка, ще претърпиш грандиозен инцидент, защото междуосието на Stratos беше около един инч, а спирачният педал беше все още във фабриката.

Разбира се, в подходящи ръце колата се превръщаше в мощно оръжие. Всъщност толкова мощно, че спечели Световния рали-шампионат през 1974 г., 1975 г. и 1976 г., като победи светила като Ford Escort и Vauxhall Chevette. Тогава не се вълнувах особено от рали-автомобили. По това време всичко беше политика. Но страшно много си падах по Stratos като шосеен автомобил. Особено с онези големи фарове за мъгла и изрисуван с логото на Alitalia.

Идеята за тази кола се ражда през 1970 г. като тъпа концепция, но в крайна сметка каросерията е създадена от Марчело Гандини – човекът, който за загрявка проектира Lamborghini Miura, а след това съвсем целеустремено сътвори Countach.

В ранните етапи от развитието на автомобила, от Lancia не бяха сигурни какво ще е предназначението на новото им отроче с късо междуосие и странна шофьорска седалка. Ето защо нямаха идея какъв двигател да използват. Пробваха с V4 от Fulvia, след това с обикновен двигател от Beta и най-накрая решиха да се спрат на V6 от Dino – автомобил, създаден от Ferrari (за да удовлетворя педантите, трябва да спомена, че автомобилът, все пак,  никога не присъединява “Ferrari” към името си).

Крайният продукт, без съмнение, беше суперкола и в резултат на това се появи на стената в спалнята ми. Ако бях Джеймс Мей, щях да кажа, че колата създава гъделичкащо усещане в основата на пениса. Разбира се, докато успях да се добера зад волана на някой Stratos, светът вече се беше придвижил напред и съвсем нямах усещането, че съм в суперкола. Чувствах се така, сякаш съм обул панталоните на дядо си. Беше стара и неудобна. Преса за изстискване на пране в света на пералните машини. Хубава преса с логото на Alitalia. Но все пак преса.

Естествено тези, които искаха Stratos, можеха да се сдобият с такъв модел от компания на име Hawk. И макар на външен вид наистина да бяха като Stratos, шофирането им беше … хм, меко казано „интересно“. И така, живеех в очакване на деня, в който от Lancia ще се събудят и ще си кажат „Абе, защо да не направим нов модел на най-добрия автомобил, който някога сме създавали?“ Почаках още известно време.

От BMW преоткриха Mini. От Fiat преоткриха модела 500. От GM преоткриха Camaro. Take That се преоткриха. Но от Lancia продължаваха да се тътрузят и да създават скучни фиати с грозни каросерии за италианските политици, на които им трябва местно производство. От време на време се чуваха слухове, че обмислят нов модел на Stratos. Дори се показаха няколко проекта. Но хората от Lancia просто си повдигаха полите, за да ни покажат долните си гащи. Не възнамеряваха да отидат по-далеч. Днес нищо не се е променило. Lancia все още правят боклуци. И все още няма никакъв Stratos.

Накратко това е Ferrari 430, но шасито е намалено с 200 мм, за да се постигне прословутото късо междуосие. Освен това има рол кейдж, керамични спирачни дискове, скоростна кутия с лостове зад волана, интериор от карбонови влакна и нова система за управление на двигателя, която увеличава мощността на V8 до 532 к.с. Но всичко това е засенчено – метафорично и буквално – от каросерията от карбонови влакна. Не прилича на стария Stratos. Изглежда така, както би изглеждал Stratos, ако от Lancia не бяха пропилели последните 40 години, правейки тъп модел след тъп модел. А черешката на тортата е, че колата е построена от Pininfarina. Та, с какво си имаме работа? Автомобил, който е построен от Pininfarina, задвижван е от Ferrari и изглежда като Stratos. Не е ли това самото съвършенство?

И така, може би малко по-рано от очакваното, бих желал да кажа, че въпреки сравнително приличната конкуренция в лицето на BMW 1-Series M и Citroen DS3 Racing, моята кола на годината за 2011 е новата Lancia Stratos. Сега единственото, което ми остава, разбира се, е да я покарам.

Джереми Кларксън

Top Gear