Току-що получих радикално просветление за естеството на автомобилния бизнес. Докато пиша, съм по средата на TopGear Live, живата версия на популярното предаване на BBC. Сега – по време на това, което наричаме „връх на шоуто“, бучащ, богоподобен глас казва – „Дами…и… и Гспда…ааа…, водещите на вечерта“ и след това тримата излизаме на арената. Кларксън е в Lamborghini Gallardo, и дрифтва. Хамънд е в Maserati GT и дрифтва малко повече. А аз излизам бавно с Rolls-Royce Phantom.

На езика на сценичното майсторство, който е бил изграждан през много векове с труда на Бард, Марлоу и Пинтер, и е бил усъвършенстван от уместната  критика на хора като Бърнард Шоу, това се определя като „забавно“. А след това става още по-хубаво, и то по начин, който публиката не очаква. Виждате ли, те са разпознали онова, което обикновено се описва като шега, но в действителност истинската шега още не е пристигнала. Тъй като аз не карам в действителност. Мъж на име Нейл кара. Той излиза от колата и отваря задната врата, за да сляза. Давам му една лира (която си прибирам обратно по-късно) и го отпращам.

Е, да си дойдем на думата. Аз съм един от водещите на живата версия на най-голямото шоу за автомобили в света и се появявам на сцената като пасажер. О, господарко Ирония. Това нещо напомня на Чосър в драматичната си сложност.

Нещото е, че става дума за пътешествие от около 50 ярда, а така или иначе имаме Rolls-а като част от шоуто, така че изглеждаше глупаво да не го използваме по предназначение. Наредихме да ни закара до и от сцената обратно, но този път го шофираше човек на име Еди.

Има много думи, които могат да опишат чувствата ми за това да бъдеш каран на задната седалка на Phantom. Най-силната от тях е „махмурлук“, като незнаенето къде се извършва действието влиза в нейния смисъл. А важното е, че не трябва да знам къде отивам, защото Еди знае. Той ще ни закара там, дори това да значи, че трябва да кара от грешната страна на пътя, което той така или иначе прави понякога… но все пак на него му е разрешено, защото е във Phantom. А ако някой направи проблем за това, ще трябва да се разправя с нас – с хората от задната седалка на Phantom..

Та, Господи, вътре е приятно, като изключим понякога присъствието на досадници. Винаги съм си мислил, че сребърната летяща лейди изглежда добре накрая на капака на Rolls-Royce, но за да сме честни изглежда добре и с темето от главата на Еди помежду ни, защото това значи, че съм отзад и следователно не трябва да правя абсолютно нищо. Мога просто да се възхищавам на страхотните шевове на тапицерията, докато моят човек използва широкия неокласически нос на Phantom-а, за да раздели морето от моторизирания пролетариат пред него и да постига някакъв напредък.

Ако видите Phantom да се движи по пътя и предната седалка е свободна, но има някой отзад, то тогава автоматично решавате, че става нещо важно и правите място. Грешите, защото отзад съм аз, но докато го осъзнаете, аз вече съм минал напред по пътя си.

Прекарал съм много години в авторитетно говорене относно различните удоволствия от шофирането, но сега започвам да се чудя дали не съм грешал през цялото време и дали не съм възхвалявал една доста слугинска и по-скоро уморителна задача. Шофирането е работа за служител, като градинарството или полирането на месинга. Вижте, всички останали неща, които не правим сами. Хрумва ми например химическото чистене или изпразването на кофите и сменянето на електрическите крушки по уличните стълбове. Как може с такава готовност да прехвърляме тези задачи на други хора, но все още да вярваме, че сами трябва да караме колата си.

Нямам миялна машина, което ме дразни, защото означава, че аз трябва да  мия съдовете вкъщи. Това очевидно е работа, която преди няколко поколения би се вършила от помощник. След като това не става вече, то трябва да се върши от машина. Колата е машина, така че се нуждае от оператор, и аз не трябва да съм операторът. Аз самият не карам влакове.

Всичко това е май е било една голяма измама. През изминалите 80 години ни продаваха „свободата“ на автомобила, но всичко, което всъщност правехме бе едно несъзнателно заробване към волана и подчиняване  на  живота ни на една безмозъчна робия. По същия начин може да са ни продавали и мечтата за градинска косачка.

Доста странно, но онзи ден четох нелепи съвети относно шофирането. Твърдеше се, че преди тръгване трябва да съм сигурен, че мога да стигам удобно волана. Бих искал да поправя това. Ако можете да достигнете волана, то тогава сте в грешната седалка.

Джеймс мей

Top Gear