От години разправям, че във Великобритания повечето шофьори са доста добри. Статистиката подкрепя това ми твърдение, тъй като сме една от държавите с най-малко смъртни случаи и наранявания на пътя в света. Но съвсем наскоро нещата започнаха да се объркват. Очевидно не сме станали толкова некадърни зад волана, колкото гърците, които въпреки стотиците години практика не са съвсем сигурни коя страна на пътя трябва да използват. Не сме и като италианците, които имат същите правила по магистралите като нас, само дето разстоянията им за спиране са в сантиметри.

След това идват португалците, при които шофирането е също толкова опасно, колкото да си инжектираш стрихнин директно в черния дроб. Ако там тръгнете по магазините, има стопроцентов шанс да се приберете мъртви. И все пак продължавам да твърдя, че американците са най-лошите шофьори на света, главно заради своята войнственост. Ако се намираш в средното платно на натоварена магистрала, никой няма да те пропусне във вътрешното платно дори да е повече от ясно, че на следващия изход искаш да завиеш. Даваш индикации, умоляваш и когато стигнеш до изхода, си принуден да направиш маневрата. Тя пък неизменно провокира порой от жестове, клаксони, а нерядко и стрелба с огнестрелно оръжие.

Ето такива неща се случват в момента във Великобритания. А всичко се влошава от факта, че никой няма и капка магистрална етика. Ако някой кара със 110 км/ч, си мисли, че за цялото пътуване му се полага т.нар. „бързо платно“. Може да му даваш светлинни сигнали, да му бибиткаш, да правиш физиономии, но той няма да помръдне. Просто няма представа, че върши нещо нередно. Извън магистралите изпреварването вече се счита за престъпление, което се нарежда някъде между геноцида и изнасилването. Ако искате се тътрите с 65 км/ч, не ми пречите. Защо тогава аз трябва да ви преча, когато минавам покрай вас? И с пръст не ви докосвам, тъй че защо размахвате юмруци?

Проблемите са навсякъде. Двойните малки кръгови кръстовища в центровете на градовете докарват хората до кататония, защото не могат да помръднат в продължение на няколко часа. Когато чакат на червено, шофьорите дърпат ръчна спирачка, което означава, че докато я свалят, пропускат наносекундата, в която свети зелено. На бензиностанциите интервалът между качването в колата и потеглянето е точно един час. Колкото и да са големи паркингите, мястото все не стига. Никога не е било така. Какво става?

От Daily Mail естествено ще обвинят имигрантите и ще кажат, че хора, които са се научили да шофират на говеда, няма как да се оправят в Camry за 200 лири. Да, ама там, където живея, няма имигранти, а проблемът си стои. Затова не можем да хвърлим вината върху тях.  Застаряващата част от населението? Е, да. Майка ми непрестанно разказва как нейни приятели се блъскат в това-онова. Но броят им пак е малък. В опит да стигна до корена на проблема изследвах как се променя ситуацията от ден на ден и развих теория. Във вторник следобед всичко е наред, в събота обаче не се трае. А когато понеделник се падне национален празник, е същински кошмар. Естествено точно тогава всички се отдават на хобитата си.

Както знаем, хобита имат хора като Джеймс Мей и онези, които в невръстна възраст са били хванати от мама да се попипват. Затова са се захванали с риболов. Може би не е лошо да го имате предвид следващия път, когато се разхождате край реката. Всеки с пръчка в ръка някога е бил заварен от майка си да държи малко по-различен прът…

Но нека преминем нататък. В миналото хобитата са били елементарни занимания, на които можеш да се отдадеш в барака в дъното на двора. И в това няма абсолютно нищо лошо. Дялкането на пръчки не причинява неудобство никому. Същото важи и за отглеждането на магданоз и други зелении. Днес обаче хобитата включват ремъци, въжета и каски. Хората ходят да катерят планини, скачат във вода от големи височини, практикуват зорбинг, парасейлинг, абсейлинг, сърфинг, планеризъм, планинско колоездене, карат кану, яздят коне и какво ли още не, а за всички тези дейности са необходими тонове екипировка. Тя пък предполага ремаркета и претоварен багажник на покрива, което пък значи, че трябва да се шофира по-внимателно и по-бавно от обикновено. Когато във вторник сутрин отиваш на работа, шофираш по един начин и по коренно различен, когато в почивен ден си вързал коня си за спортния си автомобил.

По същия начин, когато спреш пред магазина за мляко, си обикновен старомоден английски шофьор – сръчен, търпелив и бърз. Когато обаче си се запътил нанякъде със закачен за колата планер, все едно си на пътя с австралийски автовлак. При тези обстоятелства ставаш малко по-предпазлив. А предпазливите хора са адски нерешителни. Тази сутрин например се отбих до магазина, в който се продава продукция от местните ферми, и за пътуване от само 8 км заседнах зад триместно ремарке за превоз на коне, а когато най-сетне го задминах, се озовах насред състезание по колоездене. Излиза, че пътната мрежа вече не е система от артерии, по които се движи кръвта на нацията, а играчка за онези, които някога са се радвали на списание Penthouse.

Има и още. Не можете да практикувате планеризъм, зорбинг или сърфинг в двора. Тези занимания изискват специален терен, а той често е на стотици километри от дома ви. Тъй че предпазливите хора са навсякъде – отправили са се към някоя скала или море, а колите им са тъпкани с безценна екипировка, която ще отиде на кино, ако падне. Поради тази причина не могат да карат бързо и ужасно се вбесяват, когато някой ги принуди да натиснат спирачка или да отбият. Трябва да направим нещо по този въпрос и мисля, че имам идея. Хобитата трябва да се облагат с данъци в зависимост от размера на нужните за практикуването им съоръжения. Така хората, които отглеждат кресон в двора си, ще плащат стотинки. Толкова ще дължат и почитателите на пъзелите и игрите на карти. Риболовът също ще е евтина дейност, освен ако човек не си купи 20-метрова лодка. Ездата, естествено, ще е забранена. А Джеймс Мей трябва да е наясно, че удоволствието да отиде някъде извън Лондон, за да си покара самолета, ще му струва 100 000 паунда на седмица. А ако реши да прелети над къщата ми, санкцията ще е по-сериозна – ще го гръмна. Ако искате, го приемете като данък върху онанизма. Мисля, че ще добие голяма популярност.