Маршрутът предлагал доста малка част павирани пътища, на много участъци въобще нямало път и екипажите следвали влаковите релси. От началото повел американецът Томас Флайър, който прекосява Америка до Сан Франциско за 41 дена, 8 часа и 15 минути и става първият човек прекосил Щатите с кола през зимата.

След това стигнали с кораб до Валдез, Аляска, където разбрали, че условията там ще провалят състезанието и маршрутът му бил променен. Прекосили Пасифика с парен кораб до Япония, прехвърлили я и продължили с кораб до Владивосток. Само три от колите достигнали до руското пристанище - Protos, Züst и Flyer.

Сибирската и манджурска тундри били едно безкрайно тресавище, често минавали само метри за час вместо километри. В Европейската част на Русия и по-нататък в Европа нещата се подобрили и Flyer-ът пристигнал в Париж на 30-и юли 1908-а, грабвайки победата в невероятно тежкото дори и сега състезание. Германците, който типично за нацията никога не се предават, пристигнал във френската столица четири дни преди американците, но бил наказан от съдиите с 30 дни, защото не отишли с кораб до Аляска, както и за преминаването на част от маршрута, качвайки колата си на дрезина. Италианският екипаж стигнал до Париж чак в края на септември 1908-а.

Състезанието получило огромна международна разгласа и интерес, заради ежедневното му отразяване на първа страница на спонсорите на състезанието - вестниците New York Times и парижкият Le Matin. Надпреварата доказала пригодността и издръжливостта на автомобилите, като сериозно транспортно предложение. То спомогнало и за разбирането от нуждата на добри пътища в целия свят.

Пилотът на победилия екип Джордж Шустър е почетен с приемането му в Залата на автомобилната слава /Automotive Hall of Fame/ на 12-и октомври 2010-а.

Състезанието послужило и за основа на холивудския филм "Голямата надпревара" от 1965-а година с Джак Лемън, Тони Къртис и Натали Ууд.