Да разтворим вратите на новия Opel Meriva
Английската дума «spacious» като че ли най-добре подхожда за описанието на новия Opel Meriva. Този автомобил притежава наистина кралски простор в скромния салон от клас „В”. А такива оригинално разтварящи се врати няма никой друг. Още по-странното е, че на подобен експеримент се престраши именно Opel – компанията, от която преди десетина години едва ли някой можеше да очаква смели решения.
Сега вече разбрах кое е вдъхновило Том Пет за написването на знаменитата песен Into The Great Wide Open. Струва ми се, че е сънувал бял компактван Opel Meriva с широко отворени врати. Само не ми казвайте, че това е невъзможно. Нали и на Менделеев му се беше присънила периодичната таблица. Така че и Пет вероятно е видял насън меривата. Жалко, че не умея да пиша стихове или песни, иначе със сигурност и аз щях да съчиня нещо. Защото зрелището Meriva с широко отворени врати, ако не завладяващо, то със сигурност е неповторимо. Виждам го целия Opel. В буквалния смисъл на думата.
Дизайнът на Opel Meriva е издържан в съвременния стил на известната марка: „Орлов поглед”, хромирана решетка на радиатора, станалите вече характерни кантове отстрани. Но най-запомнящата се черта несъмнено е причудливата извивка на линията на стъклото на задните врата.
Отдавна е известно, че не е прието да си прекалено оригинален в нашия автомобилен свят: технолозите ще те порежат, конструкцията ще поскъпне, потенциалните купувачи няма да го оценят, пък и на практичността това едва ли ще се отрази по най-добрия начин. Но в Opel са решили да експериментират. Не са се уплашили, махнали са с ръка на навиците и стереотипите. Дизайнерите го измислили, а инженерите - превъплътили.
Удобствата станали повече, а на купувачите предложили напълно умерени цени. Разбира се, не можем да говорим за революция, особено, ако си припомним колко модели автомобили в началото на миналия век са имали отварящи се една срещу друга врати. Учудващото е друго – че толкова смела стъпка си е позволила именно компанията Opel, която в последно време сменя консервативния си стил с почти авангарден. Още повече на автомобил, принадлежащ към толкова скромен клас и ценови диапазон.
Най-добре Meriva изглежда в ярки цветове. В черно всички интересни детайли и решения се губят и автомобилът се превръща в съвсем обикновен компактен миниван.
Разтварящите се врати са толкова добри! Те се отварят абсолютно независимо една от друга, а веднъж отворени, създават усещането за невероятен простор. Струва ти се, че можеш да преминеш през целия салон, дори да събереш енергия за излитане. Само да ги нямаше централните стойки! Но все още за съжаление съвременните технологии не позволяват да се направи на серийните автомобили стабилна каросерия без „връзка” в средата. Но и така е страхотно. Единственият недостатък: при опита да отвориш задната врата ръката ти по навик се протяга по-далече, там, където сега няма дръжка.
При един поглед отстрани се вижда най-интересното: „бумерангът” на вратите, оригиналната извивка на линията на стъклата и приближените към централната стойка дръжки на вратите. Между другото, на концептуалния модел на Meriva такава средна стойка не е имало.
Meriva е с 300 мм по-дълга от предишния модел, което по размери почти я доближава до автомобилите от следващия клас „С”. А още една причина за увеличаването на вътрешното пространство е дължината на колесната база. При Meriva тя е 2644 мм, което е само с 41 мм по-малко от „старшата” Astra, но пък с цели 133 мм повече от Corsa, върху чиято платформа по идея е трябвало да се създаде новият компактен ван. „Не, Meriva си има своя платформа!”, твърдят производителите от Opel. И съдейки по размерите на колесната база, това е Zafira от предишното поколение! Разбира се, тук има някои решения и от Astra и Corsa, но по същество това си е предишната Zafira. Предното окачване е Макферсън, а отзад – обикновено торсионно като при корса или зафира.
Видът отзад щеше да е много добър, ако не беше подаващото се отдолу гърне. Можеше да бъде скрито малко по-навътре.
Хората от Opel твърдят, че не се страхуват от вътрешнофирмена конкуренция. Т.е. старата Zafira ще продължи да се произвежда (например на калиниградския „Автотор”) и ще бъде седемместна, а Meriva ще е с пет места. Не знам, не знам, но се питам – много ли шофьори използват последните две седалки? Не мисля. Освен това се задава и новият миниван Opel Zafira Tourer, който в интерес на истината ще бъде и по-голям от предшественика си.
Предните седалки на меривата притежават немски ортопедичен сертификат AGR. Те са много удобни, но седалките на Asrta и Insignia са по-добри. Затова пък диапазонът на регулиране на седалките на Opel Meriva е огромен: 240 мм надолу и 65 нагоре.
Знаменитата система на Opel FlexSpace позволява да се местят части от задните седалки (40/60) напред-назад, а също и да се свалят облегалките наравно с пода.
При шофьорското място е както обикновено: много прилича на Astra, но материалите не са толкова добри, седалките не са толкова удобни и са разположени малко нависоко. Дори след като си преместих седалката за необходимото за моите 183 см разстояние, дори не достигнах предела за регулиране (в Honda Jazz например се „оттласквам” почти до последното деление) и мога да се чувствам седнал напълно удобно. Отзад има предостатъчно място за двама. Но на средностатистическия пътник няма да му е много комфортно – ширината на новата Meriva е за сметка на увеличената дължина.
Интериорът на Meriva е като цитати от различните модели на Opel: Astra, Insignia, Corsa. Само че тук има повече различни джобчета и повече обем. Качеството на изпълнение е много добро за автомобил от клас „В”.
Между предните и задните седалки са разположени сменяеми резервоари за различни дреболии, които могат да сменят местата си и да се движат по алуминиеви релси. Дизайнерите в „Опел”наричат тези джаджи FlexRail. Общо в салона на Meriva има 32 различни отсека.
Багажникът на Opel Meriva е с вместимост 400 литра. Ако свалите задните седалки, ще получите 900 литра за багаж, подреден до линията на прозорците и 1,5 куб.м., ако го натоварите до тавана. Капацитетът на Meriva е 530 кг. Това означава, че в нея могат да се настанят четирима души със средно тегло и да се натовари още 200 кг багаж.
След като съм седял на всички места, уверил съм се в удобството на вратите, порадвал съм се на простора, отваряйки и затваряйки безбройните отделения и ниши, се настанявам зад волана на новия компактван с „автомат” и… турбодизелен мотор. На презентацията бяха представени само такива коли. Причината е проста: оказва се, че единствената достъпна мерива с автоматична трансмисия ще бъде дизеловата версия с мотор 1,7 с мощност 100 конски сили. По-мощната версия на този мотор (110 сили) е снабдена само с 6-степенна „ръчка”. Само на „механика” засега ще бъдат и бензиновите 1,4-литрови коли, с мощност 100 или 140 (с турбо).
Какво да кажем за дизела? Няма особени отличителни белези: съвременен, тих, ненатоварен с излишни вибрации и екологичен (Евро 5) мотор с широк работен диапазон. Мощността от 100 конски сили сама по себе си може би е била достатъчна, но шестстепенният автомат не ми допада, както и преди. Със своята мудност той „краде” от „конете”, които и без това са дефицит за кола с маса 1360 кг. Дизеловата мерива не би могла да се нарече „тиха”, но и не би могло да се очакват някакви чудеса от дуета „автомат” плюс турбодизел. До 100 км/ч всичко е наред, но с изпреварването вече не е толкова лесно. Като ситуацията не може да бъде спасена дори от въртящия се на 260 Нм момент. Възможно е по-късно да се появи и бензиновата версия 1,4-турбо с „автомат” - точно такъв набор има и астрата - и тя явно ще бъде по-сполучлива. Но на мен лично повече ми харесват опелите с механична трансмисия.
Окачването при компактвана на Opel е доста твърдо. В същото време не може да се каже, че това придава особена острота на управлението – все пак Meriva е семейна кола и е създадена съвсем не за драйв.
Калининградските пътища – именно там премина тест-драйвът – са отделна история. Явно са правени още от немците, а за съветско-руското време новите стопани не са се стремили да ги ремонтират. Дупки, ями, пукнатини с различни форми, на места дори паваж – отличен полигон за изпитания. Успя ли да се справи с тях Meriva? Като цяло да, но с някои уговорки. Окачването определено е енергоемко. Нито една от дупките на шосето не предизвика повреда. Но каква е цената на тази енергоемкост!
Твърдостта на окачването е съвсем необоснована за един семеен автомобил. В същото време тя не дава на Opel някакви особени спортни характеристики и не е особено сполучлива за активно шофиране. Meriva не обича да я карат бързо: на волана липсва точна информация, а звуците при преминаването през поредната неравност те карат още веднъж да намалиш скоростта.
Текст под снимка: Този „мълчалив” младеж тежи 60 кг. Той премина с нас почти целия маршрут, но през целия път не произнесе нито дума. Затова пък неговото присъствие ни помогна да разберем, че плавността на хода на Meriva се увеличава с увеличението на товара.
Плавността на хода се подобрява от… наличието на още един или двама пътници (желателно е да са с багаж), за да може повече да се натовари автомобилът, чието шаси явно е конструирано за голямо натоварване (неговата товароподемност е 530 кг!). И все пак в Русия за семеен автомобил аз бих предпочел по-комфортно и меко окачване.
Но ако вече сте набрали скорост на равен участък, то Meriva ще се окаже в свои води. Устойчивостта при движение в права линия е великолепна, няма и помен от друсане, а шумоизолацията е толкова добра, че и при скорост 120-130 км/ч можеш спокойно да разговаряш дори и със седящите на задните седалки: дизелът тихо мърка, обтекаемите форми позволяват да се омекотят връхлитащите потоци въздух.
Пътуваш и пътуваш, слушайки любимите си песни от някой IPod или USB-флашка. Отдясно е жена ти, отзад – децата, в багажника е разсадът за вилата и ли покупките от супермаркета. Може би и не е нужно повече за автомобил от този клас? Може ми е достатъчен големият простор, разтварящите се врати и безбройните отделения и ниши? Може би в това е смисълът на един истински семеен компактван?
Може би… Но аз все пак бих предпочел към думичката «spacious» да се прибави и съзвучната й «spicy». Бих желал нещо „по-пикантно”. Но може би ще го желая, докато нямам семейство? А когато стана семеен човек, сигурно ще разбера, че искам съвсем друго – простор и спокойствие.
Honda Jazz, която в момента преминава изпитания в „Нашия гараж”, безусловно е един от основните конкуренти на Meriva. Да „послушаш джаза” ще имаш възможност за минимум 615 хиляди рубли. Това е цената за автомобил на „механика”. Моторът на всички Jazz е еднакъв – 1,3 литра, 100 конски сили. Най-скъпата версия Executive с вариаторна автоматична скоростна кутия и стъклен покрив се оценява на 745 хиляди рубли.
Новото попълнение в класа на компактваните е KIA Venga. За разлика от „джаза” тук е възможен избор на моторите: 1,4 литра (90 коня) или 1,6 литра (125 коня). И ако първият е достъпен само с 5-степененна механична скоростна кутия, то в съчетание с 1,6 се предлага и 4-степенен „автомат”, което априори прави тази модификация по-привлекателна. Цената – от 712 хиляди до 900 хиляди рубли. Най-евтиният вариант - Venga 1,4 с „ръчка” струва от 614 хиляди до 900 хиляди рубли. Климатикът влиза в цената.
Позициите на „енота”, както кръстиха Nissan Note нашите съотечественици, са силни, както и преди. И не на последно място благодарение на цената: най-обикновеният Note 1,4 (88 коня) на „механика” струва само 495 хиляди рубли. А цената на модификацията с мотор 1,6 литра (110 коня) и „автомат” достига до най-ниската ценова листа на всеки от представените тук автомобили – само 560 хиляди рубли.
Дизайнът на Opel Meriva е издържан в съвременния стил на известната марка: „Орлов поглед”, хромирана решетка на радиатора, станалите вече характерни кантове отстрани. Но най-запомнящата се черта несъмнено е причудливата извивка на линията на стъклото на задните врата.
Отдавна е известно, че не е прието да си прекалено оригинален в нашия автомобилен свят: технолозите ще те порежат, конструкцията ще поскъпне, потенциалните купувачи няма да го оценят, пък и на практичността това едва ли ще се отрази по най-добрия начин. Но в Opel са решили да експериментират. Не са се уплашили, махнали са с ръка на навиците и стереотипите. Дизайнерите го измислили, а инженерите - превъплътили.
Удобствата станали повече, а на купувачите предложили напълно умерени цени. Разбира се, не можем да говорим за революция, особено, ако си припомним колко модели автомобили в началото на миналия век са имали отварящи се една срещу друга врати. Учудващото е друго – че толкова смела стъпка си е позволила именно компанията Opel, която в последно време сменя консервативния си стил с почти авангарден. Още повече на автомобил, принадлежащ към толкова скромен клас и ценови диапазон.
Най-добре Meriva изглежда в ярки цветове. В черно всички интересни детайли и решения се губят и автомобилът се превръща в съвсем обикновен компактен миниван.
Разтварящите се врати са толкова добри! Те се отварят абсолютно независимо една от друга, а веднъж отворени, създават усещането за невероятен простор. Струва ти се, че можеш да преминеш през целия салон, дори да събереш енергия за излитане. Само да ги нямаше централните стойки! Но все още за съжаление съвременните технологии не позволяват да се направи на серийните автомобили стабилна каросерия без „връзка” в средата. Но и така е страхотно. Единственият недостатък: при опита да отвориш задната врата ръката ти по навик се протяга по-далече, там, където сега няма дръжка.
При един поглед отстрани се вижда най-интересното: „бумерангът” на вратите, оригиналната извивка на линията на стъклата и приближените към централната стойка дръжки на вратите. Между другото, на концептуалния модел на Meriva такава средна стойка не е имало.
Meriva е с 300 мм по-дълга от предишния модел, което по размери почти я доближава до автомобилите от следващия клас „С”. А още една причина за увеличаването на вътрешното пространство е дължината на колесната база. При Meriva тя е 2644 мм, което е само с 41 мм по-малко от „старшата” Astra, но пък с цели 133 мм повече от Corsa, върху чиято платформа по идея е трябвало да се създаде новият компактен ван. „Не, Meriva си има своя платформа!”, твърдят производителите от Opel. И съдейки по размерите на колесната база, това е Zafira от предишното поколение! Разбира се, тук има някои решения и от Astra и Corsa, но по същество това си е предишната Zafira. Предното окачване е Макферсън, а отзад – обикновено торсионно като при корса или зафира.
Видът отзад щеше да е много добър, ако не беше подаващото се отдолу гърне. Можеше да бъде скрито малко по-навътре.
Хората от Opel твърдят, че не се страхуват от вътрешнофирмена конкуренция. Т.е. старата Zafira ще продължи да се произвежда (например на калиниградския „Автотор”) и ще бъде седемместна, а Meriva ще е с пет места. Не знам, не знам, но се питам – много ли шофьори използват последните две седалки? Не мисля. Освен това се задава и новият миниван Opel Zafira Tourer, който в интерес на истината ще бъде и по-голям от предшественика си.
Предните седалки на меривата притежават немски ортопедичен сертификат AGR. Те са много удобни, но седалките на Asrta и Insignia са по-добри. Затова пък диапазонът на регулиране на седалките на Opel Meriva е огромен: 240 мм надолу и 65 нагоре.
Знаменитата система на Opel FlexSpace позволява да се местят части от задните седалки (40/60) напред-назад, а също и да се свалят облегалките наравно с пода.
При шофьорското място е както обикновено: много прилича на Astra, но материалите не са толкова добри, седалките не са толкова удобни и са разположени малко нависоко. Дори след като си преместих седалката за необходимото за моите 183 см разстояние, дори не достигнах предела за регулиране (в Honda Jazz например се „оттласквам” почти до последното деление) и мога да се чувствам седнал напълно удобно. Отзад има предостатъчно място за двама. Но на средностатистическия пътник няма да му е много комфортно – ширината на новата Meriva е за сметка на увеличената дължина.
Интериорът на Meriva е като цитати от различните модели на Opel: Astra, Insignia, Corsa. Само че тук има повече различни джобчета и повече обем. Качеството на изпълнение е много добро за автомобил от клас „В”.
Между предните и задните седалки са разположени сменяеми резервоари за различни дреболии, които могат да сменят местата си и да се движат по алуминиеви релси. Дизайнерите в „Опел”наричат тези джаджи FlexRail. Общо в салона на Meriva има 32 различни отсека.
Багажникът на Opel Meriva е с вместимост 400 литра. Ако свалите задните седалки, ще получите 900 литра за багаж, подреден до линията на прозорците и 1,5 куб.м., ако го натоварите до тавана. Капацитетът на Meriva е 530 кг. Това означава, че в нея могат да се настанят четирима души със средно тегло и да се натовари още 200 кг багаж.
След като съм седял на всички места, уверил съм се в удобството на вратите, порадвал съм се на простора, отваряйки и затваряйки безбройните отделения и ниши, се настанявам зад волана на новия компактван с „автомат” и… турбодизелен мотор. На презентацията бяха представени само такива коли. Причината е проста: оказва се, че единствената достъпна мерива с автоматична трансмисия ще бъде дизеловата версия с мотор 1,7 с мощност 100 конски сили. По-мощната версия на този мотор (110 сили) е снабдена само с 6-степенна „ръчка”. Само на „механика” засега ще бъдат и бензиновите 1,4-литрови коли, с мощност 100 или 140 (с турбо).
Какво да кажем за дизела? Няма особени отличителни белези: съвременен, тих, ненатоварен с излишни вибрации и екологичен (Евро 5) мотор с широк работен диапазон. Мощността от 100 конски сили сама по себе си може би е била достатъчна, но шестстепенният автомат не ми допада, както и преди. Със своята мудност той „краде” от „конете”, които и без това са дефицит за кола с маса 1360 кг. Дизеловата мерива не би могла да се нарече „тиха”, но и не би могло да се очакват някакви чудеса от дуета „автомат” плюс турбодизел. До 100 км/ч всичко е наред, но с изпреварването вече не е толкова лесно. Като ситуацията не може да бъде спасена дори от въртящия се на 260 Нм момент. Възможно е по-късно да се появи и бензиновата версия 1,4-турбо с „автомат” - точно такъв набор има и астрата - и тя явно ще бъде по-сполучлива. Но на мен лично повече ми харесват опелите с механична трансмисия.
Окачването при компактвана на Opel е доста твърдо. В същото време не може да се каже, че това придава особена острота на управлението – все пак Meriva е семейна кола и е създадена съвсем не за драйв.
Калининградските пътища – именно там премина тест-драйвът – са отделна история. Явно са правени още от немците, а за съветско-руското време новите стопани не са се стремили да ги ремонтират. Дупки, ями, пукнатини с различни форми, на места дори паваж – отличен полигон за изпитания. Успя ли да се справи с тях Meriva? Като цяло да, но с някои уговорки. Окачването определено е енергоемко. Нито една от дупките на шосето не предизвика повреда. Но каква е цената на тази енергоемкост!
Твърдостта на окачването е съвсем необоснована за един семеен автомобил. В същото време тя не дава на Opel някакви особени спортни характеристики и не е особено сполучлива за активно шофиране. Meriva не обича да я карат бързо: на волана липсва точна информация, а звуците при преминаването през поредната неравност те карат още веднъж да намалиш скоростта.
Текст под снимка: Този „мълчалив” младеж тежи 60 кг. Той премина с нас почти целия маршрут, но през целия път не произнесе нито дума. Затова пък неговото присъствие ни помогна да разберем, че плавността на хода на Meriva се увеличава с увеличението на товара.
Плавността на хода се подобрява от… наличието на още един или двама пътници (желателно е да са с багаж), за да може повече да се натовари автомобилът, чието шаси явно е конструирано за голямо натоварване (неговата товароподемност е 530 кг!). И все пак в Русия за семеен автомобил аз бих предпочел по-комфортно и меко окачване.
Но ако вече сте набрали скорост на равен участък, то Meriva ще се окаже в свои води. Устойчивостта при движение в права линия е великолепна, няма и помен от друсане, а шумоизолацията е толкова добра, че и при скорост 120-130 км/ч можеш спокойно да разговаряш дори и със седящите на задните седалки: дизелът тихо мърка, обтекаемите форми позволяват да се омекотят връхлитащите потоци въздух.
Пътуваш и пътуваш, слушайки любимите си песни от някой IPod или USB-флашка. Отдясно е жена ти, отзад – децата, в багажника е разсадът за вилата и ли покупките от супермаркета. Може би и не е нужно повече за автомобил от този клас? Може ми е достатъчен големият простор, разтварящите се врати и безбройните отделения и ниши? Може би в това е смисълът на един истински семеен компактван?
Може би… Но аз все пак бих предпочел към думичката «spacious» да се прибави и съзвучната й «spicy». Бих желал нещо „по-пикантно”. Но може би ще го желая, докато нямам семейство? А когато стана семеен човек, сигурно ще разбера, че искам съвсем друго – простор и спокойствие.
Honda Jazz, която в момента преминава изпитания в „Нашия гараж”, безусловно е един от основните конкуренти на Meriva. Да „послушаш джаза” ще имаш възможност за минимум 615 хиляди рубли. Това е цената за автомобил на „механика”. Моторът на всички Jazz е еднакъв – 1,3 литра, 100 конски сили. Най-скъпата версия Executive с вариаторна автоматична скоростна кутия и стъклен покрив се оценява на 745 хиляди рубли.
Новото попълнение в класа на компактваните е KIA Venga. За разлика от „джаза” тук е възможен избор на моторите: 1,4 литра (90 коня) или 1,6 литра (125 коня). И ако първият е достъпен само с 5-степененна механична скоростна кутия, то в съчетание с 1,6 се предлага и 4-степенен „автомат”, което априори прави тази модификация по-привлекателна. Цената – от 712 хиляди до 900 хиляди рубли. Най-евтиният вариант - Venga 1,4 с „ръчка” струва от 614 хиляди до 900 хиляди рубли. Климатикът влиза в цената.
Позициите на „енота”, както кръстиха Nissan Note нашите съотечественици, са силни, както и преди. И не на последно място благодарение на цената: най-обикновеният Note 1,4 (88 коня) на „механика” струва само 495 хиляди рубли. А цената на модификацията с мотор 1,6 литра (110 коня) и „автомат” достига до най-ниската ценова листа на всеки от представените тук автомобили – само 560 хиляди рубли.
